Капитолия е била нападана и преди
Tълпата, която нахлу в постройката на Конгреса миналата сряда, се причислява към редиците на още няколко групи с политически претекстове, които сполучливо вършат същото. Сега ще разгледаме няколко от тези случаи на координирано политическо принуждение против Капитолия.
Пламъци изскачат от незавършените остатъци на Капитолия на Съединени американски щати на 24 август 1814 година Британските сили подпалват постройката, Белия дом и огромна част от Вашингтон, с цел да отмъстят за изгарянето на канадската столица Йорк предната година. Англия и нейната млада някогашна колония са въвлечени във Войната от 1812 година – спор, който се разпалва (наред с други причини) поради практиката на Кралския флот да „ привиква “ американските бойци на английска работа, като ги определя погрешно за английски жители.
По това време в постройката на Капитолия се обитават Сенатът, Върховният съд и Библиотеката на Конгреса. Британските сили изгарят към 3000 книги от сбирката в Библиотеката и натрупват мебели в камарата на Върховния съд, от които правят огромен огън. Сградата на Капитолия към момента е в развой на създаване и към момента няма известния си купол.
Случайно природата избавя обстановката. Огромна стихия, евентуално торнадо, провокирано от жегата на предния ден, удря Вашингтон и потушава пожарите
На 1 март 1954 година сутринта Лолита Леброн, Рафаел Кансел Миранда, Андрес Фигероа Кордеро и Ървинг Флорес Родригес се качват на трен от Ню Йорк до Вашингтон, окръг Колумбия. Групата влиза в постройката със скрити револвери и отива до галерията с аспект към съвещанието на Конгреса.
Около 14:30 ч. Леброн извиква „ Независимостта за Пуерто Рико “ и групата стартира да стреля безсистемно по депутатите. Те съумяват да ранят петима конгресмени, преди да бъдат надвити от гости и служители на реда.
Групата проектира офанзивата си, с цел да притегли внимание към идеята за независимостта на Пуерто Рико. Тяхната тъжба датира от испано-американската война, когато през 1898 година Съединени американски щати нахлуват в страната и я подчиняват на своя парламент, само че не смята жителите й за пълноправни американци. Дори откакто пуерториканците получават поданство през 1917 година, територията към момента няма посланичество в Конгреса и има дребна политическа автономност. Повече от век американски империализъм и неговото неподходящо влияние карат някои пуерториканци, като тези националисти, да залюбят концепцията, че тяхната територия би трябвало да бъде изцяло самостоятелна от американското ръководство.
Леви групировки са атакували Капитолия непосредствено и преди: През март 1971 година, да вземем за пример, членовете на екстремистката група Уедър Ъндърграунд пускат бомба в баня от сенатската страна на Капитолия като обаче не нанасят щета на никого.
Но най-сериозната терористична офанзива се случва десетилетие по-късно, когато група дами образува комунистическата организация 19 май (M19). Малко преди 23 часа на 7 ноември 1983 година неин член се обажда в Капитолия, с цел да заяви, че бомба е на път да експлодира.
Минути по-късно M19 детонира взривното устройство в северното крило на Капитолия, което прави дупка през стена и събаря вратата на кабинета на водача на болшинството от Сената. За благополучие регионът към този момент е празен и никой не е ранен, само че нападението причинява вреди на стойност 250 000 $ и унищожава портрет на Даниел Уебстър.
Членовете на М19 реализират офанзивата в символ на митинг против присъединяване на американските военни в Гренада и Ливан. Като цяло групата твърди, че насилието е нужен съставен елемент в битката за „ революционен антиимпериализъм “ и членовете му ще продължат да бомбардират други високопоставени здания като офиса на ФБР. По-късно някои от забърканите дами са задържани и упрекнати с продължителни присъди.
Историкът Уилям Розенау, който написва книга за атентатите, споделя на Лила Тулин от Smithsonian предходната година, че М19 е единствената документирана терористична група, ръководена напълно от дами. Те са „ група от всъщност хора от междинната класа, добре образовани, бели, които по създание минават от антивоенни митинги и митинги за цивилен права към тероризъм “.
Росенау добави, че съгласно него хората би трябвало да са внимателни, когато съпоставят войнстващи леви организации от 70-те години с екстремизма на всички политически линии през днешния ден. „ Историческият подтекст е безусловно значим. Ние слагаме всичкия тероризъм в един кюп, като групи, които са толкоз разнообразни, като Студенти за демократично общество, Ал Кайда, Фракция на Червената войска, Аум Шинрикьо, само че всички те са артикули на избрани времена и избрани места. Важното е просто да осъзнаем, че има някои прилики, само че това са доста разнообразни интервали във времето,а всеки интервал е неповторим. “
